Проф. Радостина Александрова: Раковите клетки се подмладяват
COVID пандемията ни накара да се замислим къде са слабите ни места и по какъв начин да бъдем по-добре готови, в случай че още веднъж се случи нещо сходно. Това сподели проф. Радостина Александрова – лекар по вирусология и професор по морфология, академик и учител, популяризатор на науката, в предаването " България, Европа и светът на фокус “ на Радио " Фокус “ .
По думите й COVID пандемията е дала доста сериозен подтик на науката. " Ваксините бяха основани в действителност доста бързо. Профилът на възможния пандемичен вирус, който би могъл да провокира драмата, на която бяхме очевидци, беше прочут на учените доста преди този момент. Върху основаването на такива РНК ваксини се работеше от началото на 90-те години. Научният свят беше подготвен и се знаеше, че в случай че се случи сходно нещо, това ще бъде технологията, която ще ни помогне “, изясни проф. Александрова.
По време на пандемията стартира и всеобщо потребление на проби за определяне на вируса, извършител на болестта, добави тя.
Науката прави великански скок напред и във връзка с лекуването на раковите болести. " Науката стартира да търси отговор на въпросите не просто на равнището на организма, на тъканите и органите, а на равнището на молекулите. Силната страна на раковите кафези, това, което им оказва помощ да бъдат по-агресивни, да оцеляват, да се разделят по-бързо, в действителност е и тяхната слабост. Това са избрани разновидности в тези кафези, съществуване на избрани молекули. Откривайки техните слаби места, експертите сътвориха така наречен прицелна терапия – това са моноклоналните антитела и киназни инхибитори “, изясни проф. Радостина Александрова.
Раковите болести се подмладяват, а аргументите за това са сложни, съобщи експертът. Нездравословният метод на живот, несъразмерният стрес, както и генетичните фактори са основни. " Да не забравяме, че може би към 15% от раковите болести в последна сметка са свързани с инфекциозни сътрудници, включително и вируси “, добави тя.
Ранната диагностика на което и да е раково заболяване е пътят за неговото сполучливо лекуване, акцентира проф. Александрова. " Благодарение на тези нови прицелни лечения действително опциите стават все по-големи. Ракът на гърдата е един от сполучливите образци за това, че той може да бъде едно в действителност добре следено заболяване. Но към момента не сме там, където желаеме да бъдем “, добави тя.
Целта на учените е да трансфорат раковите болести в изцяло следени болести, сходно на диабета и вируса на ХИВ. " Вярвам, че това ще се случи в обозримо бъдеще, може би в идващите две-три десетилетия “, съобщи проф. Радостина Александрова.
По думите й COVID пандемията е дала доста сериозен подтик на науката. " Ваксините бяха основани в действителност доста бързо. Профилът на възможния пандемичен вирус, който би могъл да провокира драмата, на която бяхме очевидци, беше прочут на учените доста преди този момент. Върху основаването на такива РНК ваксини се работеше от началото на 90-те години. Научният свят беше подготвен и се знаеше, че в случай че се случи сходно нещо, това ще бъде технологията, която ще ни помогне “, изясни проф. Александрова.
По време на пандемията стартира и всеобщо потребление на проби за определяне на вируса, извършител на болестта, добави тя.
Науката прави великански скок напред и във връзка с лекуването на раковите болести. " Науката стартира да търси отговор на въпросите не просто на равнището на организма, на тъканите и органите, а на равнището на молекулите. Силната страна на раковите кафези, това, което им оказва помощ да бъдат по-агресивни, да оцеляват, да се разделят по-бързо, в действителност е и тяхната слабост. Това са избрани разновидности в тези кафези, съществуване на избрани молекули. Откривайки техните слаби места, експертите сътвориха така наречен прицелна терапия – това са моноклоналните антитела и киназни инхибитори “, изясни проф. Радостина Александрова.
Раковите болести се подмладяват, а аргументите за това са сложни, съобщи експертът. Нездравословният метод на живот, несъразмерният стрес, както и генетичните фактори са основни. " Да не забравяме, че може би към 15% от раковите болести в последна сметка са свързани с инфекциозни сътрудници, включително и вируси “, добави тя.
Ранната диагностика на което и да е раково заболяване е пътят за неговото сполучливо лекуване, акцентира проф. Александрова. " Благодарение на тези нови прицелни лечения действително опциите стават все по-големи. Ракът на гърдата е един от сполучливите образци за това, че той може да бъде едно в действителност добре следено заболяване. Но към момента не сме там, където желаеме да бъдем “, добави тя.
Целта на учените е да трансфорат раковите болести в изцяло следени болести, сходно на диабета и вируса на ХИВ. " Вярвам, че това ще се случи в обозримо бъдеще, може би в идващите две-три десетилетия “, съобщи проф. Радостина Александрова.
Източник: varna24.bg
КОМЕНТАРИ